Повод за гордост! Варненски съкровища влязоха в „Лувъра“

България се връща от изолацията, в която беше изпаднала година и половина, на мястото на уважавана държава в Европа - бе казано по време на официалното откриване на изложбата "Епопея на тракийските царе – археологически открития в България" в Музея "Лувър" в Париж.

Изложбата и фактът, че "Лувър"-ът отваря врати за нея показва уважение към България, респект, към това, което се прави, към културата.

"Влизайки в тази сграда, влизаме в историята на световната култура и вече сме признати за световно значима държава в културната сфера", каза  министърът на културата Вежди Рашидов.

"Притежаваме шедьоври. Ние сме народ, който лежи върху три култури. Трябва да се гордеем и да имаме повече самочувствие", категоричен беше Рашидов, като добави, че за изложбата вече има и други покани.

Като част от културната програма, която съпътства откриването, до края на юни във френската столица са предвидени редица други български мероприятия, които да представят страната ни и нейната култура и традиции, както и туристическите и инвестиционни възможности.

Над 4 млн. души се очаква да посетят българската изложба в Лувъра. Експозицията на тракийските съкровища вече е поискана от Русия, Великобритания, Румъния, Хърватия и Мароко.

Научната концепция и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български учени. Представени са 1629 експоната от България. Основен акцент е шедьовърът на античното изкуство - бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт Трети от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН в София.

Тракийското изкуство е показано като разказ за непознатото одриско царство, неговите съкровища, владетели, всекидневен живот. Изложбата представя цели гробни археологически комплекси, амфори за вино, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, части от ризница и тъкан от Златиница, за която след изследвания в България се предполага, че е най-ранната внесена коприна в Европа.

Експонати на Регионален исторически музей – Варна, са част от голямата изложба „Епопея на тракийските царе“.  Две обеци, изобразяващи богинята Нике, и огърлица, намерени при разкопки в морската столица, най-старата статуя на Аполон от 4 век пр. Хр. и керамични плочки от саркофаг, изобразяващи много детайлно образите на жени и богини, са варненския принос към колекцията, която в момента е изложена в зала „Ришельо“ на легендарния френски културен институт.

„За Варна е огромна чест да представи част от богатствата си на толкова високо ниво. Изключителен беше жестът на най-големия национален музей на Франция, който за своя сметка направи много детайлна и качествена реставрация на две от нашите керамични плочки с изображения на богини“, каза директорът на РИМ – Варна, Валентин Плетньов. Той допълни, че при посещението си в морската столица специалистите от „Лувъра“ са останали много впечатлени от богатата история на района.

Дни за българска гордост и начин да #продължаваменапред ;)

Не искаме да учим, но искаме европейски заплати

Напредъкът на страната ни по отношение на ученето през целия живот е на практика нулев

Делът на населението на възраст 25-64 години, което участва в учене през целия живот у нас, е 6,2 пъти по-нисък от средния за ЕС и 18,5 пъти по-нисък от този в страната с най-висок резултат – Дания. Въпреки че за периода 2010-2014 г. този дял в България нараства от 1,2% на 1,7%, напредъкът на страната ни е на практика нулев, поне що се касае до застигането на средните стойности за ЕС. Дори изоставаме още повече - като цяло в ЕС този дял се увеличава 9,1% на 10,6% за същия период. 

Защо ученето през целия живот е важно за страната ни:

• подобрява шансовете за намиране на заетост от страна на безработните;
• подобрява производителността на труда и качеството на работната сила;
• повишава потенциалния трудов доход на лицата;
• помага за привличането на чуждестранни инвестиции;
• помага за повишаването на стандарта на живот и е задължителна предпоставка за застигане на средното ниво на доходите в ЕС.

Тези обстоятелства и липсата на напредък у нас са отразени и в Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020):

В условията на висока безработица, предприятията изпитват все по-голям недостиг на работници с необходимата квалификация, което наред със застаряващото население и бавния темп на реформи в образованието се разглежда като съществена пречка пред икономическия растеж и привличането на нови инвестиции в България.

Бързото разпространение на новите технологии допълнително увеличава пропастта между търсене и предлагане на пазара на труда. Това рефлектира и върху предлаганото качество, което прави още по-неотложна необходимостта от реформи в системата за образование и обучение.

В предходната такава стратегия (за периода 2008-2013) беше поставена цел страната ни да достигне 5,0% участие през 2013 година. С приемането на новия документ, същата цел е изместена за 2020 година. 

Докато обсъжданата в момента образователна реформа съдържа някои идеи, които могат да помогнат за увеличаването на дела на хората, които участват в учене през целия живот, по-значителен напредък не може да бъде постигнат без радикална промяна на активните държавни мерки на пазара на труда. Огромната част от средствата, с които страната ни се опитва да подпомага безработните, продължават да се насочват към програми за субсидирана заетост, които рядко помагат за дългосрочното подобряване на квалификацията на работещите. 

Въпреки това, по-голямата част от вината е по-скоро на самите български граждани, които с цялото си сърце желаят да получават европейски заплати, но в същото време считат, че могат и знаят всичко в деня, в който напуснат образователната система. 

infograf.bg