Всички му говорели ,че това е най-високата планина. Всички му говорели, че това е най-опасната гора в целия свят. Всички му говорели, че още никой не е бил – там на върха. Но една сутрин, той събрал всичко необходимо и се отправил на път. Пътят бил невероятно сложен. Не веднъж той трябвало да балансира между пропасти, между живота и смъртта. Тялото буквално започнало да не се подчинява или да реагира неохотно на заповедите на ума. Но той продължавал да се изкачва, стиснал зъби и шепа нечути думи. Последните метри се оказали пълен ад. И ето, че мозъкът се отказал да разбира, къде се намира и започнал да рисува странни, сюрреалистични картини. Тогава тялото събрало сили, непосилната задача вече не изглеждала такава и то продължило да се катери към върха. И успял. Достигнал върха изпълнен с непрогледна тъмнина и ревове на зверове. Той се отпуснал в кратък и неспокоен сън. Развиделило се, а утрините лъчи му поднесли ново впечатление- на разстояние няколко километра от покорения връх започвал нов път към друга планина, която била два пъти по-голяма и по-висока от завоюваната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар