Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски

142 години от обесването на Васил Левски - Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едно от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство. 

Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни . За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли ) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни ). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари.

Присъдата на Васил Левски е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.

„Обесването на Васил Левски“ е последната стихотворна творба на Христо Ботев, която е публикувана  под лика на Васил Левски в “Календар за 1876”  Ключови мотиви са страданието и  плачът, чрез тях е представена безмерната загуба за България. Стихотворението създава поетическия образ на националния герой- човека, отдал живота си за свободата на родината. Основните символи в текста са майката (изобразява скръбта на цялата родина), бесилото(асоциация с Христовия кръст ) и гарванът(предшественик на смъртта). Съвкупността от тези образи е необходима за да представи физическата смърт в един много по-мащабен смисъл, като изкупление за робското страдание на народа, но и за греховете му, страха и предателството, съпътстващи порива за свобода. Това е едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Прояви по повод 142 години от гибелта на 

Апостола на българската свобода Васил Левски

19 февруари 2015 г.

10.00 часа

ПОКЛОНЕНИЕ

Барелеф на Васил Левски на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и бул. „Осми Приморски полк“.

11.00 часа

ОБЩОГРАДСКО ПОКЛОНЕНИЕ С ВОЕНЕН РИТУАЛ И ЗАУПОКОЙНА МОЛИТВА 

Паметник на Васил Левски в Морската градина, гр.Варна